Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2008 19:08 - СТАРИТЕ КОМЕДИИ – КОГАТО САМИ СЕ СМЕЕХМЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 21169 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 19.08.2008 17:53


            

Опитвам се да си спомня на какво съм се смял като дете. И малко по-късно.

В онези времена, когато ние сами трябваше да се сетим кога да се смеем, а не да ни подсказват със записан зад кадър смях.

Някои казват, че краят на комедията е дошъл точно с подсказания задкадров смях.

Аз аз съм от поколението на Луи дьо Фюнес. И за него казваха, че е  ознаменувал краят на комедията.

Мислех си за тази жестока оценка, когато гледах „Глупакът” – един от любимите ми филми, там дьо Фюнес партнираше с Бурвил. И ако Бурвил представляваше един друг тип комедия, вече можех да разбера за какво става дума.

Поне в този филм застанах на страната на Бурвил.

Някои англичани пък са погребали комедията с идването на Норман  Уиздъм – незабравимия Мистър Питкин, за който казваха, че умее единствено да си сваля гащите. Ние обаче умирахме от смях.

Чарли Чаплин пък е смятал, че комедията е мъртва с идването на звука в киното.

Не ми е работа да оценявам днешните филми, просто искам да припомня имена и заглавия, които малко или повече са останали в главите на моето поколение.

В онези години почти не познавахме американските комедии от 50-те и 60-те години. Някои от тях открихме по-късно.

Смях се на прочутия финал на „Някои го предпочитат горещо” 40 години след премиерата му.

Повече ни вървеше на италиански и френски комедии.

Хванахме от последните филми на Тото и Фернандел – едни малко тъжни комици.. Малко повече от последните филми на Алберто Сорди…

Помните ли Сорди в „Зъбльото”?

imageimage Сорди, Фернандел и долу -Тотоimage
Още си спомням „Произведено в Италия”. Кой ли ще намери сили и талант за „Произведено в България”

Големият смях на детството дойде, когато започна завръщането на немите комедии. Това се случи в началото на 60-те години. На екраните се появиха няколко сборни филма на комици от нямото кино, като най-прочутият беше „Царете на комедията”.

Спомням си как в един горещ летен ден вървя по Главната в Пловдив, гледам филмовите афиши, но нищо не привлича вниманието ми. И изведнъж – радост. В кино „Ботев” по средата на седмицата вкарали в програмата отново „Царете на комедията”. Сигурно са имали проблеми с плана.

Бях гледал филма три-четири пъти, но без никакво колебание са запътих към касата.

Седнах в хладния салон, предусещайки предстоящото неописуемо удоволствие.

Прегледът мина и се появиха…не чернобели, а цветни кадри. И започна някаква чешка класическа опера.

Оказа се, че всъщност тя била основното заглавие в програмата, а за „Царете на комедията” е била отделена само една вечерна прожекция. В онези времена твърде рядко в един салон се даваха паралелно два филма.

Разочарованието беше голямо. Чудех се какво да правя. Все пак бяха дал 20 стотинки. И за да не станат зян парите, изгледах операта до края.

Има един описан в научната литература психологически ефект, който води до трайно отвращение – при насилствено преяждане, примерно.

Същото се случи при мен. Повече не стъпих на опера през целия си живот.

Надявам се да не ми личи.

Тези филми си бяха и един урок по история на киното. По-късно – когато започнах да се ограмотявам, почти всичко беше пред очите ми – и кингстонските полицаи, и станалите класика гегове на великите комици.

Спомням си един гег на Чаплин – беше скрил в джоба си яйце, водеше разговор с някаква любима, ако не се лъжа, но яйцето създаваше напрежение. Накрая то се счупи, разбира се, сега пък пораженията трябваше да бъдат прикрити и т.н.

Седяхме на една пейка няколко деца – точно бяхме излезли от киното, и се заливахме от смях. Млъквахме за малко, но някой отново ни подсещаше за яйцето и отново избухвахме в смях.

Разказвам това, за да ви уверя, че нямото кино все още си имаше своята публика през 60-те години. Па макар и детска.

Преди десетина години, когато вече сам избирах филми, които да предложа на телевизионните зрители от Пловдив, много се радвах, когато намерих няколко заглавия с Лаурел и Харди. Малко по-късно на пазара излязоха и стари комедии на Чаплин, но те струваха по-скъпо и не ги купих.

Та пускахме не знам колко си пъти Лаурел и Харди, но зрителите нещо не оставаха особено впечатлени.

Напоследък други телевизии тръгват по същия филм – да пускат това, което ни разсмиваше преди 40 -50 години, но май времената вече са други…

Помислих си, че немите комедии сигурно са интересни поне за децата. Купих на 5 годишния ми внук няколко диска с филми на Чаплин, но не отчетох особен интерес .

Чаплин отива все по-назад и в класациите за филми на всички времена.

Продължавам да го гледам, когато имам възможност, но едно съмнение продължава да стои в мен.

Някъде около 65-66-а в популярното тогава списание „ЛИК” се появи някаква преводна статия за съперничеството между Чаплин и Бъстър Китън. В нея се разказваше какви подлости е правил Чаплин, за да излезе победител в двубоя с по-талантливия Китън.

Оттук нататък гледах внимателно всички филми с Бъстър Китън. Установих, че освен всичко друго те бяха невероятно грамотни като монтаж – може би бяха изпреварили времето си.

На този фон  съветските филми от 20-те и 30-те години, които ни бяха сочени за шедьоври на всички времена, изглеждаха доста несръчни – поне като занаят.

В средата на 70-те години по БНТ се излъчи един сериал за историята на комедията. За пръв път видяхме и какво означава атрактивен водещ – мисля, че се казваше Боб Мънхауз. Точно в този момент и аз правих първите си крачки пред телевизионната камера. Караха ме да седя като препариран на стола, да не си мърдам ръцете, до не кръстосвам крак и най-важното – да си давам текстовете написани предварително за параф.

Та колкото беше разликата между мен и Боб, сигурно толкова беше и между БНТ и ЕйБиСи- примерно.

От този сериал запомних кривогледия Бен Търпин. Той има един невероятен гег – вглежда се със странния си поглед така в огледалото, че то се пропуква и разпада.

Същият гег се появи и в един български филм – дали беше случайно, или не – не знам.

Незабравимо остана и излъченото през 70-те години „Мъпет шоу”. Вчера се рових из youtube и открих случайно не знам колко си версии на „Мана мана”. Предлагам ви една от тях:

http://www.youtube.com/watch?v=KC9FtLQJoGM.

Няма никога да забравя как моят приятел Бъча, акьтор в Пловдивския театър, който беше безнадеждно болен и знаеше, че не му остава много, чакаше „Мъпет шоу”, защото през този половин час забравяше за болестта си. И се смееше като всички нас. Или може би се преструваше.

Съветските комедии от онова време също правеха касови рекорди. Да си припомним Никулин, Моргунов и Вицин. А, да не забравим и Шурик - скоро го гледах в някакъв по-нов филм, познах го все пак.

Неприятното беше, че след всяка малко или повече успешна съветска комедия  услужливата кинокритика се заливаше от възторг  – все едно, че се беше родил кой знае какъв шедьовър. Що панагерици се изписаха след „Кавказка пленница” – хайде, за мъжките роли – как да е, но за откритие от световна величина беше обявена и изпълнителката на главната роля Наталия Варлей. Погледах миналия месец малко от филма – вървеше по някакъв канал, та се опитах да си спомня каква още следа остави това иначе симпатично момиче, но не се сетих.

Да не подценяваме и българските комедии от онова време – макар те да не бяха толкова много.

„Две победи” и „Специалист по всичко” установяваха касови рекорди.

Доста по-късно се появи Тодор Колев. Като студент, някъде около 1970-а година, за пръв път го гледах на сцената на „Сълза и смях”. И си помислих – толкова ли няма кой  да вземе този човек в киното? Скоро се и случи.

Аз обаче бях влюбен в „Инспекторът и нощта” – не че беше комедия, но имаше превъзходен тънък хумор в диалога на Богомил Райнов.И до днес помня наизуст някои от вътрешните монолози, които Калоянчев поднасяше блестящо.

Бях ученик, но вече си мечтаех да стана кинорежисьор. И да снимам филм с Калоянчев в главната роля. И във филма да има тънък хумор…

Само че днес – докато седях пред компютъра, мечтата ми да направя такъв филм се отдалечи с още един ден. Затова пък, както казваше Инспекторът  на Калоянчев, „приближихме се с един ден до заплатата”.

Като не станах на млади години режисьор, поне прописах кинокритика. И то благодарение на една българска кинокомедия със сложна съдба – става дума за „Китът”.

Но за нея – малко по-нататък.

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - До Евгени
19.08.2008 14:55
УВАЖАЕмИ ПрПИЯТЕлю,
Не видях в блога ти имеил,за да ти пиша лично и моля за прошка,че ще изложа посланието си тук.Казвам се Христо Димов.Да,да говоритела на радио ПлОВДИВ ОТ 11.06.68Г.ДО 1973г.и първия говорител на Телевизионно студио Пловдив изгонен от хората,които ти понякога възхваляв аш поради политическа непригодност,а именно,че на всеослушание нарече инвазията в чехословакия-агресия.Но явно за тези хора вие с Кайдъмов не обичате да си спомняте,за да се мисли,че демократичното летоброене има начална дата 1989г.така,както беше поръчана.Но не би.Историята се пише от по-голямо растояние и не само се рисува с един ракурс.Сигурен съм в твоите и на съпругата ти демократични възгледи,но си струва,когато описваш нещо да бъркаш по-издълбоко т.е.преди 1989г.Защото някои тогава си мълчаха хитро,други бяха по разни причини под закрилата на ОК на бКП и т.н.Впрочем,ако претендираш за малко повече обективност за тези времена можеше да прочетеш книжлето ми "КлЕЙмО ПОлИТИчЕСКИ НЕПрИГОДЕН"излязло през1994г.от издателство "ЯН ХУС"на Янко Янков обявен в онези времена за десидент №1 от Амнести Интернешанъл. С поздрави:Д-р ХрИСТО ДИмОВ
цитирай
2. potv - До Христо,
20.08.2008 06:50
Драги приятелю, да си призная, даже не знаех за тези твои патила - така да ги наречем. Когато през 1973 дойдох на работа в радио Пловдив, ти вече беше в радио София - доколкото си спомням. Ако намекваш, че съм служил верно на онази власт, все пак не си спомням да съм получил нещо от нея - да съм поискал пост или нещо друго. Винаги съм се старал да бъда по-далеч от раздаването на постове - което го прави всяка власт.
Все пак - ако минаваш през Пловдив, обади се, тел. 640 419 -сл. - да разкажеш нещата, които не знам. Все пак това е пловдиска история.
цитирай
3. анонимен - Опазил ме Господ!
20.08.2008 10:42
Приятелю,опазил ме Господ да си помислям,че ти или Нери сте служили или били с нещо превилигировани в онова време! В книжлето ми,за което споменах мисля,че съм написал туй-онуй пък и впоследствие понаучил за някои наши колеги най-вече от времето преди ти да дойдеш в РТЦ.Спомените ми с теб са повече любителско-кинаджийски.Факт е обаче,че независимо,че аз съм първия тв-говорител на РТЦ,който даже и избираше като жури Пепи Славчева се премълчава,но това е дълга и минала история.Наистина ще се радвам да се видим или чуем.Ако имам адреса ти мога да ти пратя книжлето си.Иначе за кореспонденция:имеил - acer@dir.bg, acermeister@gmail.com или блога dialog.dir.bg Бъди жив и здрав! Поздрави на съпругата!
цитирай
4. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
08.11.2008 20:21
Аз съм доста млад в сравнение с вас г-н Тодоров и много от нещата които разказвате са много интересни за мен, Досега не съм пропуснал нито един ваш пост и не съжалявам за това.
А относно "Инспекторът и ноща"- не знам на колко години бях, когато го гледах за пръв път, един от малкото бг филми, които съм гледал, но и до ден днешен си спомням за него и го пазя на диск за да мога да го гледам отвреме навреме.За мен филмът и актьорите в него са невероятни.
А относно Мъпет шоу...него почти не си го спомням, но песента точно това е любимият ми клип на песента Мана Мана. Някак си тогава детските предавани бяха смислени, забавни...а сега... служат по- скоро за промиване на мозъка отколкото каквото и да е било друго.
цитирай
5. анонимен - draja
31.01.2010 15:45
помните ли я
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455499
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031